|
ПЕТ, ПЕТ И ЧЕТВЪРТ, ШЕСТ
Най-точният часовник в града беше градският, на кулата над кметството и нямаше жив човек сред местните, който да си спомня някога да е избързвал, изоставал или спирал. Всеки разбиращ нещо от часовници с любов и усърдие отделяше от времето си да го поразгледа отблизо, да смаже или почисти големите зъбчати колелета от някои птичи фъшкии, да даде съвет или просто да му се порадва, така щото часовникът от кулата да работи безупречно.
Този ден, точно (точно в това не можеше да има съмнение) в пет над градчето се разнесоха петте удара на гонга му и всички, които свършваха работа в пет оставяха писалки, папки, чукове и клещи, протягаха се или просто си тръгваха за вкъщи. Онези пък, които работеха до шест знаеха, че им остава само, и точно един час.
Този ден той не беше на себе си от мъка и отчаяние, понеже тя го изоставяше, но този път изглежда завинаги, знаеше, че има билет за автобуса в шест без четвърт и, че никога повече няма да се върне, само ако успее да напусне града. Беше опитал всичко да я спре, да размисли още мъничко, поне още една нощ да вижда очите й как блестят в сумрака, да се надява, че нещо ще се промени, ще се случи някакво чудо между два от редките среднощни удари на гонга в тези така мили и пълни с надежда пропасти от по още един час.
Пресичайки площада с празния равнодушен поглед на уморено животно, вдигна очи към часовника. Наближаваше пет и четвърт и това нямаше никакво значениие, но той подскочи или спря внезапно, или и двете заедно, понеже наистина беше само пет и четвърт и значи автобусът още не е заминал и тя е още тук някъде, съвсем наблизо и, значи има още някаква надежда, мъничка някаква надежда, като тази кула отсреща, или не, като облака над нея, или по-скоро като цялото това небе над облака над този град, в една от чиито улици съвсем неподвижно и тихо си стои един автобус, а шофьорът се е скрил някъде на сянка да не слънчаса и да не го хапят мухите докато стане шест без четвърт, за да потегли. Не сваляше очи от стрелките, очи пълни с неизразима и почти свирепа нежност.
Изкатери първо стъпълата до покрива, после отмести капандурата и се заизкачва по вертикалната стълба в средата на кулата. Не разбираше нищо от часовници, но когато се озова сред тези огромни зъбчатки и пружини, сред мириса на грес и птичи тор и тази фантазия от меки шумове и движения, от които все пак леко потреперваше, той отново изпита неизразиманежност. Още малко да се порадва на всичко това, още съвсем малко - нали е само пет и четвърт и ще намери начин да побутне по-малката стрелка, така че да стане шест и да удари гонга, точно шест пъти, което ще означава, че в половината свят на тази географска дължина е точно шест, а и в този град е точно шест, и значи автобусът е потеглил, понеже ще са минали цели петнадесет минути (според разписанието), а тя го е изпуснала и вече няма никакъв смисъл да бърза да не го изпусне...
Проследи с поглед пътя до оста, която движеше стрелката и видя къде би могъл да побутне малко, така че без да излиза отвън с риск да падне от кулата или да го види някой, да стане просто шест. Помисли, че е изгубил вече доста време и протегна ръка към един от многобройните лостове, каквито стърчаха отвсякъде, но беше далече и се протегна още малко и за да не залитне и падне лошо, опря ръка върху едно от големите зъбчати колела, което я притегли към едно друго още по-голямо, така че усети как губи равновесие и някаква голяма и непозната дотогава болка, която отлепи краката му от пода и плавно го повдигна преди да го погълне целия...
Изглежда, поради необичайния шум, който доловиха гълъбите и всички останали птици живеещи в кулата, излетяха припряно и вкупом през пролуките и преди да се върнат обиколиха няколко пъти въздуха над площада, съвсем по никое време - въпреки че бяха свикнали с гонга на всеки кръгъл час, правеха го само тогава.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kokokamila
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-04-05
прочитания: 116
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7590
Автори: 2049
Произведения: 46499
Съобщения: 226896
Лексикони: 2101
Коментари: 69656
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
