|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Остави ме да рисувам
Ще говоря в нощите ти будни като полъха на топъл вятър. Стаила чувствата си чудни, ще живея във съня ти кратък. Ще прегръщам аз звездите, за да стопля бледата луна. С четка ще рисувам дните, ще започна рано сутринта. И със розовото ще разложа тъгата на лилавото в нощта. В нея тихичко аз ще положа спомените ти за мен сега. Ще очертая нежната усмивка, събрана в късче слънчев лъч. Ще обагря и зелената покривка, изпъстрена с цветя и глъч. До залеза ще стигна аз така, ще го погаля с топли цветове. Ще чертае бавно моята ръка, картина и по твоето сърце. И музиката аз ще нарисувам на незаспалите щурчета. И като жрица ще танцувам, със любовта от тебе взета. Остави ме просто да рисувам.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Anita765
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-05
прочитания: 92
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43697
Съобщения: 185976
Лексикони: 1895
Коментари: 61855
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|