Авторите...

Какво е това
сутрин
когато очите ми още се плашат
от светлото
и гърдите ми търсят
въздух
нов
по-нов от вчера
и сънят ми
се опитва да се скрие
под одеалото
и ми е студено...

Това дете мое е раждане
на надежда
едно голямо камионче
пълно с възможности
които трябва да разтовариш
на подходящото място
и да ги построиш
една до
или
една върху
друга
и да построиш
сградата на света си...

Но аз не съм още строител
инженер
дори и зидар
не съм
как да строя
ще пропадне сигурно
всичко...

Няма мило
няма да падне
само мисли за красивото
както си мислиш
за пъпките по дърветата
или за първите
цветя
които събираш в букетчета
за мама
и няма да падне
виждаш как се събират
цветовете
след дъжд
да образуват дъга
и как слънцето
се радва
с лъчите си
и нощта се страхува
и не идва...

Но тя идва все пак
и отново
ще трябва да спя
и да...

Знам чедо
ще поспим
ще починем
и ще почакаме слънцето...

Ако не дойде
тогава ще мислим...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: robertsmith
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-05
прочитания: 205
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7723
   Автори: 2101
   Произведения: 48623
   Съобщения: 214824
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73196
   SMS-и: 806
   Снимки: 4940