Влюбени в края на зимата

Влюбени в края на зимата -

вечните Мъж и Жена -

две душù, които имат

само обичта една.

Мълчат. Те нямат нужда

от много шум и думи.

Но знаят - всичко важно

е ясно помежду им.

Душите им са древни,

душите им са млади.

Минутите потребни

са тяхната награда.

Защото много болни

са техните тела

и пясъкът отронен

се веч крепи едва -

и още миг, секунда -

ще свърши Вечността,

но... мислят те за друго,

не плаши ги смъртта.

Със нежна, топла грижа

държат се за ръце

и бавничко се движат

в красивото селце.

Разглеждат интересен,

старинен селски дом.

"Животът е чудесен!" -

въздъхват шепнешком.

Прекрасна е съдбата,

която ги дари

един със друг в зората

на късните им дни.

На пейката във края

очаква ги Смъртта.

Но да ги води в рая

не бърза даже тя.

Защото затрептели

с невидими лъчи

са мигове огрели

страдалните очи

и над косата бяла,

над старите тела,

във кратка вечност спряла,

щит вдига Любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf