|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Празнота
Как с мечти дворци да издигам? Щом имам само основи. Как да бъда напълно щастлива? Щом душата ми - скована в окови. Как да поискам? Щом няма кой да ме чуе. Как да се смея? Щом нещо ми липсва.
Мога да викам, но аз съм в пустиня. Мога да бягам, но има ли смисъл? Не исикам да гледам, а само да чувствам. Искам да литна, но нямам криле. Искам да търся твоята диря, отнесена, знам от дъжда за да взема парчето, което ми липсва, парчето, което се казва любов.
Нейде витае душата ми пуста и чака да падне нощта. На вън е красиво, блещукат звездите, а аз ги гледам с надежда една всичко да мине и пак да се върне онази красива звезда, която ми сбъдна мечтите само за минута една.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: flower
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-04 г.
прочитания: 83
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42450
Съобщения: 166444
Лексикони: 1825
Коментари: 59089
SMS-и: 762
Снимки: 4404
|
|
|
|
|
|
|
|
|