Крепост

И пак събудих се сама.
И пак разплакана.
Сърцето ми сълза,
душата ми раздрана

Свита продължавам да лежа.
Не искам никого да виждам.
Останала със своята самота,
в своята крепост се зазиждам.

За малко така ще остана.
Да излекувам сърцето
и душата дълбана,
и очите, дето
всяка грешка опрощават...

За да мога с моята надежда да копнея,
че утре ще се събудя и ще започна да живея.
И няма да ме огорчава самотата,
тогава моята крепост ще е свободата!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: datska
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-18
прочитания: 263
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7723
   Автори: 2101
   Произведения: 48623
   Съобщения: 214824
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73196
   SMS-и: 806
   Снимки: 4940