Останките на моят разум танцуват в един нетипичен хаос които ги грабва и ги превръща в неадекватен инсуализъм изсмуквайки от тях и последното рацио с грозна отворена паст жадна за мъст! Отмъщението на дните ме дебне с гъвкава апория с която да ме измъчва... за последен път? Не дава отговори нито пък споделя Желае да ограби душата да стъпче сърцето да измъчва чувствата с животински солипсизъм.. И настана тъмнина.. ....................... НЯМА ДА СЕ ДАМ!!! ..................... Не и преди да реализирам нереализиращото Не и преди да те видя за последен път, Не и преди да потъна в твоите красиви очи Не и преди да се гмурна в твоето сърце за да разбера какво парченце си ми отредил Не и преди да докосна невидимо косата ти Не и преди да изпия горчивината от дните ти Не и преди да те видя щастлив и на сигурно Не и преди да те докосна страхливо пък дори и на сън Не и преди да разбера, че някоя е способна да те обича повече от мен... Не и преди да те обсипя със вълшебен прашец (които имат само феите) за да те пази от всяко зло от всяка болка дори и от мен... ако е карма... Не и преди да съм ти казала колко силно съм те обичала и обичам и ще те обичам... Не и преди това!!!