ПОЛЪХ ОТ ВЕНЕРА

Венерини нощи притъмнели,

скреж изплетен от смълчани дантели,

стонове накъсващи тъмнината на дрипи,

аз и ти с какво сме покрити?

Аз и ти от Ада избягахме,

да съществуваме само, отказахме,

да бъдем пътища без посока,

съдбата всъщност е болка жестока.

И тихо е... И замълчи до мене...

И бавно, бавно... падай на колене,

не пред тялото и сетивата,

навлизай там... дълбоко във душата.

От боговете потърси промяна,

чрез тях измий последната ми рана,

пречиствай без глас тишината,

завивай ме с молитвата свята.

Буди ме на разсъмване смълчана,

от изгрева изтръгвай ме без сила,

душата ми със твоята преплетена,

с диханието ни сътвори магия.

04.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf