НЕЖНО ПРИЧАСТИЕ

Като нежно и свято причастие
ще запазим мига между нас.
Не със жажда за чаша от щастие.
Не от глад за трошиците страст.

Нещо друго роди се, измолено.
Ти тъгата ми тиха стопи.
И сърцето, самотно разголено,
светло вино от тебе отпи.

В дъхав хляб се превърнаха дланите,
със които лика ми покри.
И в надеждите, тихо шептяните,
заблестяха огнищни искри.

Беше фреска, от обич събудена,
и светица, обгърната в плам.
А душата ми, дълго прокудена,
в теб намери последния храм.

Причестени от нежно поръсване -
в хляб и вино родихме мечти.
Може би ни е миг за възкръсване.
Аз и ти сме живот. Аз и ти!

(От "Сбъднати предчувствия")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf