С ТЕБ НОЩТА Е ТИХА...

Годините превръщат в тихи спомени,

онези, хубави черти,

в които грееха звезди - разгонени

с които, гледаше ме ти...

Сега уж същите, а сякаш... Други

гледат се през нашите очи,

черти, отпуснати, по-груби,

но в погледа са същите лъчи...

Полягам в скута ти, а ти ме галиш

със същата, онази топлина,

с която клади в мене палиш,

останала пак, същата жена...

Косите ни прошарени са вече,

децата ни отдавна са пораснали,

но ето, че сълзата пак потече,

разровим ли се в спомени обраснали...

И тихо е в самотната ни къща,

сърцата ни звънят с еднаква струна,

Любовта отново ни прегръща...

Свалям очила...да те целуна...

Казах ти, ще съм до теб до...края,

ти същото на мен ми обеща,

Любов ли е това? - Не зная!

Но... някак тиха е със теб нощта...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf