С една мелодия в сърцето си...

До уличния музикант, на тротоара

едно момче приседна и засвири.

Любимата ми песен зазвуча...

Под пръстите му плачеше китарата.

И улицата грейна, запулсира

със хиляди неонови сърца.

Поспрях, заслушах се притихнала.

Звучеше любимата ми песен...

Случайни минувачи се усмихваха,

момчето свиреше унесено...

(Не вдигна поглед и не ме видя...)

Под пръстите му плачеше китарата

и звуците космически разсипваше.

А уличният музикант задрямваше.

Момчето свиреше и се усмихваше.

( Но не на мен, но не на мен...)

На нещо свое, много лично може би.

Навярно някое момиче чакаше,

стаило дъх зад тъмния прозорец.

Китарата молитвено проплакваше.

(Но не за мен, но не за мен...)

Въздъхнах, тръгнах и обърнах гръб,

а звуците в ушите ми простенваха,

повтаряйки се в омагьосан кръг.

Той свиреше и не видя лицето ми.

И че си тръгнах не усети...

И не разбра, че ще го помня

с една мелодия в сърцето си...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf