|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
А трябваше... с устни
За милост моля! Не да вземеш кръста ми.
Не знаеше ли, че съм като струна?
Докосна я със грубите си пръсти.
А само трябваше да я целунеш.
Тогава щеше... Чувал ли си птица,
как пее сладкогласно, тънко, звънко...
А аз съм струна. И не просто жица -
безчувствена, бездушна... дето дрънка.
Докосна я. Дори се изненада,
че допирът така я наранява,
че я боли, че може и да страда...
Съня ти гони, плачеща наяве.
Накрая се изплаши, че я късаш,
че е с душа, че има даже чувства...
Докосна я със грубите си пръсти.
А трябваше да я докоснеш с устни...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 03.04.2008 г.
прочитания: 107
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39619
Съобщения: 158223
Лексикони: 1738
Коментари: 54805
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 106
|
|
|
|
|
|
|
|
|
