Така е! когато загубим нещо разбираме какво сме загубили трудно ми е без теб съм самотна лодка в бурното море и как тихо е само нещастни сълзи се стичат по бузите и капват на пода със мълчалив упрек Каква черна елегия придружена от тъмна колизия сама съм.. О, Боже, как боли издигам около себе си кървави стени Протагониста в мойта драма съм си аз Тъмните сенки изваждат от мен мисли изпълнени със вечен скепсис Не мога да постигна пълна атараксия защото тънкият догментизъм поражда в мен непоносима еристика... това съм аз сега ............ А после... тихата тишина се разсейва като след мъгла и пак виждам теб във моята мечта недостижима пак чувам нейде твоят глас във моят болезнен делириум но пак си мираж ....................... а после шумна тишина... нарушава проклетите догми които ме превръщат от шарена цветна пеперуда във шепа пепел и пак си мираж...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
