СЪВЪРШЕНИЯТ

Прегръщах те,

някъде в онази мъгла

на душата си.

Толкова дълго те чаках -

най-добрия, съвършения...

Не беше никой от тях...

Усещах го

по горчивината на устните,

по празнината в сърцето.

Напразно горях

и се давех във болка,

напразно тичах по друми,

а после прикривах

следите си.

Прегръщам те -

не мога да видя лицето ти...

Вече отдавна не чакам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf