Изгубих се в баланса на мечтите

(везната нямаше мерилка за любов)

Наклони се грешно - много са сълзите

а молитвите тежаха само с Бог...

Потърсих отговор в дебелите му книги

(но бели бяха - вярата не се чете)

Във себе си намерих парадигми,

но как да стигна синьото небе?...

Побеждавах силните, защото съм научен

а неравната ми мисъл беше меч.

Повиках се - гласът ми беше скучен,

след мене ехото намираше ме в гръб...

Завръщах се еднакъв и погребан,

луната бяла - аз железен вълк.

Пред мене облаци и въздух непотребен

на всеки изход пак завършвах с кръг...