невидими черти...

Личаха си всички
невидими черти,
поставени като оградения
на цялостта ми...

Имаше една единствена врата
през този вираж от подходи...
заключих се в нея...

После дойдоха ръцете ти...
гърбът оживя изпод тяхната
изкусност - чертите
се одебелиха...

Търсеше ме по всяка педя
мисловност...

На сутринта отворих вратата -
тебе те нямаше...
нямаше и черти...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf