В мрака

Не се заглеждай
дълго-дълго в мрака.
И не посягай лампите
да угасиш.
Навярно все ще има някой,
в когото да се приютиш,
когато вече няма да ме има,
когато вече няма да боли.
Не стой на тъмно.
С тебе сме делили
премного нощи.
А премного дни
ни се изплъзнаха.
Като монета,
която пръстите
не могат да спасят.
Като реки,
преливащи в морета,
и две пътеки
без единен път...
Премного нощи
ти си ме очаквал.
Премного нощи аз била съм вечна.
А той – човекът,
е нарочен
за нищо никога да е надземен.

Не се заглеждай
дълго-дълго в мрака.
И не посягай себе си
да промениш.
Аз знам, че все ще има някой,
с когото да се приютиш,
защото ти не бива да си мрачен.
Пък то било и зарад мен.
На зазоряване
мечтата ни ще плаче.
Но
ти
ще имаш
слънчев ден.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-02
прочитания: 74
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43707
   Съобщения: 186904
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61903
   SMS-и: 778
   Снимки: 4572