Първа дама

Тя спусна дълги мигли-

плени милион сърца,

потърка с палец устни

и двама си избра.

Прокара нежно кичур,

ласкае се сама,

небрежно вдига поглед

и рее в небеса.

"Каква космична гледка

и тъй далеч от мен!

Ах, който подари я-

ще бъде в моя плен!

И знайте вие двама-

звездите са за мен!

Да не бъда първа дама,

ако нямам ги до ден!

А тоз простор тъй земен-

за мене е създаден!

Ще паднеш на колене

или ще бъдеш мразен!"

До днес очаква в мрака

звездите най-красиви...

Ако пък ти можеш-

направи го достигни ги!

С походка грациозна

поклаща се в нощта

и търси коленичил

дори и за вода!

Капризна и красива

превърната във драма,

жена е-но сама е,

макар и първа дама!

01.04.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf