В градината на моят скъп живот,
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.

Къде е всъщност розата, която
сама от другите цветя расте?
Беззащитна от ръце, очи и вятър
оголена тя още ли боде?

Дали ухае като всички рози?
Царица ли е още на цветята?
Тя, без бодли нима не е без кожа
насилена от влюбения вятър?

Към беззащитни рози не заничам!
Те нямат чар, те нямат даже смисъл!
Дори и срещу слънцето да тичам...
Аз розите с бодли си ги обичам!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-02
прочитания: 91
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2229
   Произведения: 52764
   Съобщения: 241554
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82182
   SMS-и: 820
   Снимки: 5420