Недочакан прилив...

а луната се скри
във възрастта си -
остана само ореол
- от безхаберие
който се отразяваше
в тишината на морето

вълните му
като конвулсии
пресичаха хоризонта
и се разливаха
по пустият бряг
където
дори пясъкът беше кален

водата се луташе
блъскаше
крещеше
- създаваше себе си

кап...кап...кап...
почти утихваше
в изтънелите лъчи на луната
която заспиваше тромаво в утрото
...беше късно
или твърде рано за събуждане
градчето потъваше...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf