Послание

Събудих се
от птича песен
която
породи в мен
усещане
неповторимо!
Събудих се
без теб
което
породи в мен
усещане
непростимо!
Защо е сива
дъгата?
Защо не
чувам
смеха на децата?
Защо усмивката
увяхна
оставяйки
във мен
дълбоко
скрити рани?
Не искам
да призная!
Не искам
да проумея!
Оставете ме
да се лутам
на крилете
на самотата
носени
от вятъра
на тъгата...
едно стъкълце
многоцветно
изкривява
жестоката
реалност!
Отпадналостта
отприщва в мен
рани
които гният
във вечността
лъжовна...
Питам себе си
коя съм аз?
а от вътре
се надига
стон измъчен
със звук
подобен на
скърцане
на наводнена
яхта...
хиляди
недоверчиви
песъчинки
се забиват
в очите ми
които вече
не виждат
никого....
освен теб!
обезверена...
опустошена...
това е отговорът
на "неграмотното"
достойнство
убиващо в мен
и последната сричка
с която искам
да ти кажа
колко много
те оби_ _ _

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf