Пустинята със вятъра се любеше

Люляците се споминаха с градината,

гореше във очите им небето.

Бяха чакани като вода в пустинята,

да приютят при себе си сърцето.

Устните сами рисуваха по въздуха,

уморени от сезонното целуване.

А вярата разпалваше очите ми,

забравили среднощното будуване.

Пустинята със вятъра се любеше,

в последния си тон от припева.

От силата импулсите си губеше,

и раждаше се пак със изгрева.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf