едни малки кристалиоблечени в непредвидимитеусещания за гравитация...
така ги чаках...така имах нужда от тяхнатаслабост...исках да ги посоча,да ги напоя с аромат...да ги проследя...
а те си бяха сълзи...ни повече ни по-малко...и падаха все там - в безветрената зона на моятаклинична потребност...
събрах ги в шепата си...направих стълба от тяхи излязох от там...