Ново начало

Вече свикнах със теб и със твойте лъжи.
Самотата боли... отначало.
Ала стига съм гонил невъзможни мечти!
Търся своето... ново начало.

Ти във трудни моменти не беше до мен,
ни когато за помощ те виках,
ни в самотната нощ, нито в сивия ден,
но калявайки себе си свиквах.

Все затварях очи. И горчилки преглъщах.
Натежа ми на гърлото камък.
Просто свикнах така. Самотата прегръщах,
а вкусът стана толкова сладък!

Уморен от сълзи, търся пътя си нов.
Доста късно, но май се събудих?!
Да живея така, с дефицит на любов,
колко много години загубих!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-31
прочитания: 264
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 29 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2057
   Произведения: 46684
   Съобщения: 195181
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70236
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759