С дъх на пролет

Нежен полъх.
Клончета,
поръсени с черешов цвят.
Тиха нощ е,
с дъх на пролет.
Птици, и звезди, и хора спят.
Само ято мисли,
във безкраен полет
и сред звездите
две очи кръжат.
Потръпва,
от целувките на вятъра,
душата,
обича
виолетовия допир на нощта,
обича въздуха,
и свободата,
но,
да ги усети,
трябва да заспи деня.

От дървото пред прозореца ми
аромат във бяло заваля...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf