Замръзнах от сълзите ти престорени,

(дори със устни не усетих в тях солта)

А очите ти прозорци са невидими -

всяка мигла е поредната лъжа...

Целувките ти вече са притворени,

(алкохола като клетва се е впил).

През твойте мисли влакове са минали,

а мойте релси някой е изтрил...

Ръцете ти посърнали от нямане

(можеш ли да мамиш в любовта?)

Сега са просто уред за отмерване,

преследващ довода за моята вина

Оставям те защото е естествено,

(сгреших – потърсих се – вертеп ).

Намери сама усещането девствено,

полети към него – следите са пред теб...