предизвестени гербери...

Бяха просто три
еднакви измерения,
в които съществувах
различен...

Купих ги от една старица
(винаги подхождам избирателно...)
и помня, как когато ги поех
в ръката си
не усетих тяхната нежност...
В онзи миг съзнанието ми
се отдаваше
на разбирането за грубост,
която моята ежедневно поразяваща
целта
способност остави по техните стъбла...

Това разбира се ме усмихна
(винаги се усмихвам когато се само-изненадам)
А тази усмивка -
беше толкова искрена и моя,
че един от герберите
завидя...
... и изпаднал в безизходица
увяхна в ръката ми...

Сега имах два гербера
и една усмивка...

Заваля дъжд...

В този момент се сетих
за майка ми...
... и закрачих към гробището -
с двата си предизвестени
гербера...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf