|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Признание
За навик те мислех на сърцето -
като стара,
удобна,
поизтъркана дреха,
като филма,
във който
Той и Тя се обичат
и няма и намек за безразличие...
Като листа,
на който,
щом ми стане съвсем неуютно,
се оплаквам,
че тъгата пак здраво ме стиска за гушата.
За навик те мислех,
но не е било истина...
Иначе
нямаше да реже
проклетата мисъл,
че те изгубвам,
губя те...
И те гледа сърцето ми влюбено...
И се гърчи без въздух
тази обич,
в която не вярваш...
Как изобщо помислих,
че може да бъде и навик!
Просто
ти си ми въздуха
и небето, над мене разтворено...
Просто
твоите корени
преплел си със моите корени
и такъв те обичам
със вините и всичките грешки,
сам и друг, и различен,
потъмнял. И с мълчание тежко
и със всичките белези
от преди и от вчера,
със надеждата есенна,
със спасение ненамерено
и със страшната вяра,
че има любов...
Има...
Като втория шанс,
неочавана
и необяснима...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ружена
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-30
прочитания: 166
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48849
Съобщения: 214096
Лексикони: 2299
Коментари: 73638
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
|
|
|
|
|
|
