|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Залез
Погледнах към заострените хребети,
там слънцето се спускаше лениво.
Седнал на върха, забравих себе си,
потопих се във усещане красиво.
А тъй дълбока беше тишината,
сиви облаци, замръзнали в небето.
И сякаш диря огнена в душата
изгаряше. И стигна до сърцето.
Лъчи угасващи във полумрака,
отблясъци червени във скалите.
Живеех в залеза, тъй дълго чакан,
и сякаш нямаха насищане очите.
За миг уподобих се на тревата,
оставих се на вятъра прохладен.
Усетих пулса нежен на водата,
разбрах, че досега живял съм жаден.
Настана мрак, изгря луната,
звездите ярки светеха над мен.
На свой език си шепнеше гората
в очакване на утрешния ден.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 30.03.2008 г.
прочитания: 85
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39622
Съобщения: 158305
Лексикони: 1738
Коментари: 54809
SMS-и: 754
Снимки: 4149
online: 122
|
|
|
|
|
|
|
|
|
