|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Гнездото
Плачат сенките. Скърцат изсъхнали клони,
Нощен вятър, подмята паднали листа,
По тролейните жици, звездици се гонят
Подредени в небето, край пълна Луна...
Вият улични псета, в тротоарите сиви
Тихи крачки. Един закъснял минувач,
Разпилени трохички, врабчета игриви,
Плачат сенките, чуе се гарванов грач.
Точно там, под дървото, от своя подслон
Малко птиче, писука горкото,
На земята, бе паднал големия клон
Дето всъшност му беше гнездото.
Беше младо, не можеше хич да лети,
Още с мъх, му покрити крилата.
Как храна ще намери, как гнездо ще строй
Докато му порастнат перата...?
Есента бе студена. Скърцат старите клони
Силен вятър бучеше. Валяха листа.
Плачат сенките. Улични псета се гонят
Че едното държеше малко птиче в уста...
Посветено на децата сираци, останали без гнездо и без родителско крило. Останали беззащитни срещу уличните псета и студа...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-30
прочитания: 135
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43707
Съобщения: 186904
Лексикони: 1895
Коментари: 61903
SMS-и: 778
Снимки: 4572
|
|
|
|
|
|
|
|
|
