ДЪГА НА РАЗСЪМВАНЕ

ДЪГА НА РАЗСЪМВАНЕ

Цяла нощ небето бе сърдито -

слязло ниско, тежеше

на гърдите на спящите.

Във въздуха, натегнал от кошмари,

се сгъстяваха сълзи

в хладна, тъмна мъгла.

И не един прозорец

се разтваряше

тревожно, с неизказана молба...

Потайно някой радостта отрови.

Надежда всяка - знайна и незнайна

се връщаше, оплетена в окови.

И тази нощ направо бе безкрайна...

И птиците дори на сън простенваха -

сънуваха, че нямаха крила.

И само рядко в този полупризрачен

и хладен град минаваше кола.

Така - до пет, когато бурята пристигна

най-после, заредена с електричество

и много гръм, и яростно количество

светкавици и страшен дъждопад,

решила да измие този град

от всичко тъжно, примирено и рутинно.

Гърмя, трещя, събаря безпричинно

саксии от високите балкони,

откърши даже доста сухи клони,

превърна булевардите в реки,

поизтощи се и след туй... се скри

във малък облак и нанякъде замина.

На изток вече бе избухнал изгрев,

отхапал част от нощната тъма.

А между светлото и тъмното, издигната

във полумрак, сияеше дъга -

ефирно пъстра, седемцветен поздрав

на новия, окъпан , бляскав ден.

Които бяха будни, я видяха

и тази щедрост във душата си прибраха -

за други тъмни нощи - светъл щит.

Останалите просто кротко спяха

без сънища, като деца след баня,

отдъхвайки в света добре измит.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf