защото я имаше...

а тази моя -
наивна мечтателност,
така ярко контрастираща
на покварената логика
пропила всеки атом
на мозъка ми,
губеше безвъзвратно девствеността си,
изпод лунния олтар,
на предизвестения
край...

дори усета ми не пожелаваше битката...
сега той бягаше от всяко действие
а рецепторите му
раждаха лятото в което
замръзна единственият ключ
към сърцето ми...

остана едно зелено око - една бездна...
то гледаше все така безпогледно
все така нямо... то виждаше пътя -
начертан с въглени и лед...

То виждаше в мен...
и знаеше,
че умирам - защото надеждата я
имаше...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf