Страданието...

Страданието. Изпълващо - Технологичният век. Божествени изпитания на човешката мимолетност. Раждане. След това смъртта неизбежна е. Изкуствено посрещаме радостта. Октоподични пипала и Страдението. Милосърдността - забравихме я и в безпатие поемаме. Гордостта издигаме в култ и Страданието изживяваме. Дати неопределено искаме - прелистваме ги ей така. Сигорно само туй ни остава. Трохите изпаднали събираме, а не виждаме хляба. Страданието уж било нечовешко - но от Човеци създадено. Краткотрайна наслада - фалшивост преглъщаме от подозрително предлагане. Изпитанията - Божествени и Страданието да изживем сигурно трябва за да намерим нас самите в Технологичният век.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nuri
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-29 г.
прочитания: 121
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42724
   Съобщения: 178605
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59586
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483