Мила мамо

Мамо, мамо понякога постъпваш нагло, искаш стих да ти напиша и от мрънкането ти човек немой да диша.

Шегувам се бе мамо, нали си знаеш, че теб обичам само. Знаеш, че си ми едничка и никога не ще оставя те самичка.

Не искам да те наранявам, а искам само с радост аз да те обграждам.

Твойте устни, създадени са винаги да се усмихваш, твоите очи вечно с радост да омайват, твоите коси да бъдат вечно галени, а твоите меки бузи - цял живот да са целувани.

Незнаем всички как да ти го кажем, но всеки път се чудим със какво отново да те смаем. Правим опити погрешни, но за теб нещата не са никак смешни. Тъкмо вече съм готова супер да те смая, правя грешка, после чудя се къде да се скатая. Но ти това съм сигурна, че си го знаеш и да ме отучиш вечно се стараеш.

Малко ли мъдри съвети ми даваш, малко ли хора с ума си в джобчето слагаш.

Гордей се, че си различна и имаш дъщеря толкова поетична, момче, което всекиго разбира и друго с невъобразима сила. Всички ние със едно сме уникални, дори понякога да ти се струва, че сме ненормални.

Мечтите наши всеки ден ще следваме и няма да се спрем преди да ги реализираме. Само ако ти с подкрепа ни дариш и твоята мечта в Египет с нас ще споделиш.

"Обичаме те наша мила мамо!"

:) Стихотворение написано за моята мила майка на име Мария :)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf