БЕЗ РЕСТО... ЗА СБОГОМ

Не искам да ви бъда вече утеха.
До днес съм.

Бяхме до тука.
Не искам да знам... И

за вашите чувства.
Днес се разплащаме.

Пито - платено.
Посрещах ви. Често.

Много бях щедра.
На всеки слагах легло и трапеза.
И винаги след вашето тръгване
сбирах трохите
и хранех

врабчетата.
На раменете ми

вече няма да плачете.
От влажното на очите...

Прогизнаха.

Не ме интересува -

дали  са красиви  жените ви,

дали пък аз - в очите ви -

курва...

Баста! Аз съм до тука!
Денем и нощем сърцата

ви кърпех...

И ризите.

За мен не помислих -

все вас съжалявах -
затова съм си  гола

и дрипава.
Да сте видели сълзи

в очите ми?

Криех... И

по колко пъти умирах -
(След усмивките ви,

доволно препускащи,
по стълбите

сутрин на съмване...)
Не ме питайте... Нищо.

Лъжата бе по-голяма

от простата истина.
Ще бъда безмълвна...

От днес.

И сляпа.

Не я дочаках...

Оная любов,

за която ровех като скитник

в погледите ви скрити...
(А така ми се искаше...)

Като истина да я видя.
Да влезе, да разтвори

широко вратата...

И да остане при мене.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf