По слънцето

Заплака слънцето.

А нейде там,
в дълбокото на залеза,
стои забравена,
разголена
една вина.
До нея истина
размазана,
простреляна куршумно,
е изоставена
на педя от смъртта.

Разцъфна слънцето.

В милувките на вятъра
забързани, захвърляни,
разнежени, 
припадаха листа.
Жълтееха от залези
по стъпките на влюбени,
в пръсти на дърветата,
моментите на слабост и тъга.

Засмя се слънцето.

От нищото за някои
в очите им невиждащи
поникваха 
невиждани цветя.
По стръмното 
на спускане
разперили ръцете си,
песенно 
се смееха
очите на деца!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf