в парка сега е мрак а аз съм като лист който се носи ниско над заспалата природа и цялата земя утихва защото е красиво луната се усмихва и всичко пак блести невинно - посребрено а в очите ми танцуват тихичко мастилените нощи през които се стопиха хоризонтите
в ръцете ти разцъфнах като цвят после се разпуках и беше нежност нощта се спускаше със шепот пред сведеният поглед на луната танцуваха отронени слова и беше тихо - бяло преливащо до звездна красота ти беше паднал на колене а аз отмествах кичури пред погледа ти... ...бях жена
във тази нощ мечтая да те галя а ти да ми шептиш как гонихме (щастливи и свободни) във полето с вятъра онази пеперуда със златните крила и си изпращахме мечти по вятъра... (смирено и щастливо) да се потопим в брегът ...на залеза
