НЕИЗРЕЧЕНО

Неверници в здрача оковаха снагата ми,

завихриха прилепни сенки в очите,

косата разкъсаха на прощаване

и изгризаха... до болка душите.

Скована от вялост, смълчана от истини,

обрана без сила и думи разлистени,

кинжали прокълнати... от мрака изсечени,

поличби завихрени... жестоко съблечени.

По път от канони, вървя изумрудено,

сърцето насила от теб бе прокудено,

от чувствата властни проядени мъдро,

завръщане пагубно и жалко, и трудно.

Залязох във изгрева, от водата погълната,

от въздух разпъната и после превърната,

в лице огледално... на вяла измама,

до кости премръзнала, но не прималяла.

Неверници в здрача оковаха снагата ми

и мисълта ми посипаха с тръни,

крайъгълни стонове, нощем загърнати

и дъжд от куршуми и пагубни думи.

И камък изсечен, погледа ми премаза,

и вярата на бесилото, ти я наказа,

и светлината погуби със черна магия,

и леговище търся ...от теб да се скрия.

28.03.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf