|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На приятелка
Когато чувствам се тъжна,
когато сърцето ми е пълно с гадост,
тогава изливам душата си пред нея,
човека който ми носи радост.
Пред нея мога да покажа,
и щастието и тъгата си,
само тя дава такава свобода на душата ми.
И вечер, щом сетя се
за последната дупка в сърцето ми,
веднага намирам утеха
дори само при вида на лицето и.
Тя е за мен,
като сестрата, която не съм имала,
тя е за мен
като хапчето,
което не съм взимала.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: rada2v1
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-28
прочитания: 65
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7734
Автори: 2104
Произведения: 48784
Съобщения: 211769
Лексикони: 2295
Коментари: 73530
SMS-и: 806
Снимки: 4944
|
|
|
|
|
|
|
|
|
