Почти съм пораснал, а все-още бягам от тъмното. Разсмиващо действам. Умея. През облачни дни съм мъничко тъжен, но пращам ти слънце в кутийка. Дойде ли ? Винаги себе си съм. Понякога страдам, защото човек съм, а душата ми малка е. Често литва нагоре и честичко пада. Вдигам я нежно и.. утешавам. Понякога плача, но тайно. Нали мъж съм. Сълзите навътре ми капят. И бързо минава ми външно. А, вътрешно.. - често продължавам да плача. Имам си скромно царство и там често се крия. Сред звуци и мисли живея. Понеже там цар съм и позволено ми е - творя даже по-добре, отколкото всъщност умея. ---- Това съм си аз. Един миг за теб бях. Видя ли ме ? Или по-скоро усети... Показах ти себе си. Без капка остатък. Ако по някакъв начин докоснах те - Благодаря ти !
