Театър

        ...изгасват светлините...

        сгушена в поскърцващия,

        избелял, проскубан стол,

        като в уютна духовна утроба,

        цяла се окъпвам във очакване

        и така пречистена и нова,

         доверчиво по детски отварям очи -

        там, на сцената, вече се развиделява

        и вълшебството театър вече щедро струи...

        Над главите ни вятър магичен повява -

        откъм порти разтворени

        към вселени добри.

        Два часа

        като брошка диаманти на ревера

        на прашно-скучните ни, прозаични дни...

        Тук няма утре, няма днес и вчера -

        сега е времето на оживелите мечти.       

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf