Като сянка си в нощта. Следваш ме да ме закриляш. Обръщам се към теб в страха и от страха да не си идеш...
А времето ми...се оправя и обещава слънчев ден. За сянка и за страх забравям. Но страхът запомня мен.
И пак е нощ. На път поемам. Пак страшно е къде вървя. А ти си с мен. По всяко време. И ме пазиш от страха.
С мнима обич ли заплашват, ти си ми крило, покров. Знам - със тебе - няма страшно... Закриляш! С истинска любов!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Благодаря на човек, който е до мен и ме обича, макар и с...Невъзможната любов! Има сили да ме обича и да ми подава рамо, дори когато съм с друг, който само ме наранява! Усещам, като сянка неговото присъствие и когато се нуждая от него е винаги до мен.
