МЕЧТИТЕ С "КРЪВ" СЕ ПЛАЩАТ...
* * * Разкъса ризата животът ми, размаха своя зъл камшик и изплющя със него грохотно, звука му сля се с моя вик... А там, прекръстваха се щрихи, стари с нови, като мелези, в кръвта изтичаща се тихо, умираха и раждаха се белези... Понасях ударите му покорно и стисках зъбите до пръсване, но пътя следвах неуморно, вървях към новото възкръсване... Последен удар - рукна дъжд, превръщаше кръвта във спомени, завръщали се неведнъж, преследвйки мечти оголени... И... гръм! Небето промълви, чувах шепота му във водата: - Така е, винаги боли, няма лесен път мечтата... И в локвата превил колЕне, забил юмруци във калта, мечтата ми растeше в мене, в очакване на новата зора!... * * *
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tarapo
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 29.03.2008 г.
прочитания: 100
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|