Продадох си усмивките на слънцето

Продадох си усмивките на слънцето,

а говора загубих от отричане.

Мислите заплетоха молитвите,

за вчерашното ти обичане.

Някъде душите се изгубиха,

някъде из дългото пътуване.

Сякаш любовта сами погубиха,

със отдаденото си тъгуване.

Дъждът сега рисува по очите ми,

а миглите окапаха от чакане.

Тръгнаха да скитат и сълзите ми,

изнервени от неговото тракане.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf