Китара

Тъмна нощ, една китара свири във дъжда.

Чувам аз зовът й нежен.

Коя ли девойка чака там мъжа.

Тя дали ще забележи?

Сълзите му текат по струните метални,

затова се чува много надалече.

Дали ще дойде тя? - Едва ли.

Дали изобщо ще я види вече?

Омайва ме мелодията стара

и връща ме във времето назад,

когато под прозореца ми свиреше китара,

когато чувствата ми спряха да горят.

И той ми пееше със сълзи на очи,

и аз не виждах чувствата красиви,

и той ме чакаше, по цели нощи дни,

а аз не виждах погледите мили.

Сега китарата във ъгала стои,

струните ръждясали са вече.

Навънка спира да вали,

но на китара плач се чува отдалече.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf