Липсваш ми

Липсваш ми. И думите ти, липсват ми.

Липсва ми идеята за невъзможност.

Липсва ми на онзи зов безпомощния вик.

Липсва ми отричането и обричането ти.

Думите ти липсват, предричащи мълчанието ми.

Липсваш ми, когато съм щастлива, не сама ...

Липсваш ми, когато е тъга и самота.

Липсваш ми сега, във утринта едва родила се.

И през нощта ...

липсваш ми, когато жадна съм и не мога да заспя.

Липсваш ми до болка ти сега.

Как да те намеря?

Как при себе си за миг единствен да те приютя.

Без глас те викам. Чуй ... без глас зова.

Как това аз да призная пред света?!

Липсваш ми - две думи в мен сега крещят.

Като страха, когато имах те.

Като мига, когато те намирах.

И онзи миг, когато някак си те аз загубвах ...

... и не разбрах това ...

Липсваш ми. Без глас сега зова!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf