Натрапници

Глупостта ме заразява,
с клишета необмислени.
Отречени под списък,
предварително.
Предъвкани и заклеймени.
Но пак с писък,
се завръщат,
босоноги и опърпани,
без време остарели.
Безсъзнателно
се впиват в теб.
Знам.
Оставяш ме да оправдая.
Детинската наивност
ще забравиш.
Но ще се справя ли отново,
с мисълта корава,
че излезли са от мен,
не зная...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: stivanoff
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-28
прочитания: 140
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43707
   Съобщения: 186904
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61903
   SMS-и: 778
   Снимки: 4572