НАЗДРАВИЦА

Аз неведнъж съм плакала горчиво,
поглеждайки към пътната врата...
Отпивах бавно виното пенливо,
в наздравица със свойта самота.

И неведнъж живота съм проклела,
сама във нощите безсънни.
Букет от чувства във косите си преплела
за теб ридаех в часовете лунни.

Душата ми от чакане кървеше,
раздирана сякаш от тежка кама...
И само вятърът отвън шептеше
и казваше ми колко съм сама.

Аз неведнъж съм плакала горчиво,
но празна беше пътната врата...
Опиваше ме бавно виното пенливо
и пак прегръщах свойта самота.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: palibeti
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-28
прочитания: 268
точки: 74 ( виж далите точки )
коментари: 14 ( виж коментарите )
препоръчано от: 43 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7721
   Автори: 2101
   Произведения: 48615
   Съобщения: 213663
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73230
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937