АКО НЯКОГА ОТ ТЕБ СИ ОТИДА...

* * *

Ако си отида така изведнъж

и света "безвъзвратно" напусна,

ще се върна на пролетен дъжд,

ще покапя по твоите устни...

След това, щом изгрее дъгата,

ще се върна от миг неповярван,

ще почукам със клюн по стъклата,

на душата ти... като гарван!...

Ще приемам лица най-различни,

ще пресичам света покрай тебе,

ще преливам в слова екзотични,

ще бъда - вечният жребий...

Щом се свиеш на топло във шатъра

и ако спомен кърви във сърцето ти,

аз ще вляза при теб, като вятъра

и ще погаля с ефира - лицето ти...

Ако някога от теб си отида,

ако живота внезапно напусна,

запомни, че където да идеш,

аз ще спя, върху твоите устни...

Докосни ги с ръка - ще усетиш,

как се галя в нежните прЪсти,

като лъч във душата ми светиш,

затова...

Не бих те напуснал!!!

Но...

ако някога от теб си отида...

* * *

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf