няма_име

Изгаряща болка,
на самотна душа,
единствена надежда
стъпкана в пепелта.
С това гордеееш ли се сега?
Не изпитваш ли поне малко вина?
Не нали?
И точно когато боли,
започват да капят кървавите сълзи,
сълзи от болка, гняв и тъга,
сълзи на мъка, терзание и самота.
Бездънна яма
се отваря пред моето сърце,
аз плача и викам,
но чуваш ли ме ти?
Не.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rada2v1
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-27
прочитания: 116
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7734
   Автори: 2104
   Произведения: 48783
   Съобщения: 211809
   Лексикони: 2295
   Коментари: 73531
   SMS-и: 806
   Снимки: 4944